Никой не знае истинското му име, но всички го наричат Бийн.
Той е също толкова гениален и интелигентен като Ендър, но е отчужден и равнодушен към емоциите на хората.
Разумът му надхвърля човешките предели, а паметта му е феноменална.
В него всички разпознават гениалния стратег.
Бийн става дясната ръка на Ендър.
Бийн е Сянката на Ендър.


“Сянката на Ендър” e не просто “сянка” на “Играта на Ендър”. Орсън Скот Кард описва новата си книга като “паралелна история”, а не като “следваща част” на “Играта на Ендър”- романът, носител на наградите “Хюго” и “Небюла”.
“Сянката...” не е продължение. Тя не прилича на никоя друга книга от вълнуващата поредица за Ендър /”Говорителят на мъртвите”, “Ксеноцид” и “Рожби на съзнанието”/. В тях действието се развива хиляди години по-късно и интригува най-вече...порасналите читатели. Защото реалните последствия от “Играта...” са по-сложни, отколкото четенето на самата книга. Все пак в нея се разказва за свръхинтелигентни, но поразяващо невинни деца, учещи изкуството на войната под прикритието на игра. Забавлявайки се, децата убиват, без да знаят.
“Сянката на Ендър” ни връща в началото на сагата. Кард отново изследва Детската гледна точка, която направи “Играта...” толкова трогателна. Може би защото книгите, разказващи за деца, естествено си присвояват невинността на детството и извикват съкровени спомени от дълбините на човешката душа.
Написана дванадесет години след оригинала, “Сянката на Ендър” преразглежда събитията от “Играта на Ендър”- този път от гледна точка на Бийн. Той е малко, гениално момче, което единствено от двадесет и три деца успява да се спаси от странен медицински експеримент. Човечеството на Земята от Бъдещето все още води битка с нашествениците- Бъгери. Международният флот все още търси и обучава преждевременно развити деца, които да водят войната. Флотът изпраща най-надарените във Военното училище- орбитална станция, където те са водачи и военнокомандващи. Четиригодишният Бийн скита по улиците на Ротердам, където успява да промени живота на бруталните деца-насилници. Там е открит от Сестра Карлота, която набира деца за Обучителната програма. Изпитните резултати на Бийн са шокиращо високи, а Бийн с радост отива във Военното училище. Но не защото иска да е сред други надарени деца или пък да учи, а за да избяга от Ротердам. С пристигането си, Бийн започва да изучава Ендър Уигин, който по това време е жива легенда. Бийн е по-малък, но много по-интелигентен и постоянно е сравняван с Ендър. Постепенно Бийн започва да опознава и дори да харесва Ендър, въпреки че живее в неговата сянка. Момчето, родено без емоции, успява да се превърне в истински, чувстващ човек.
Но “Сянката на Ендър” не е и самостоятелен роман. Въпреки че главният герой е Бийн, ние отново се вглеждаме в Ендър,но с друг поглед. “Сянката...” съдържа отпратки към “Играта...” и най-голямото забавление за читателя е, че вижда подробности и вариации на събитията от “Играта...” през очите на Бийн.
Ендър има дълбокият, пълнокръвен и харизматичен характер на истинско дете, а Бийн е почти като възрастен. Това прави “Сянката на Ендър” по-обхватен и умозрителен роман. Чрез мирогледа на Бийн разбираме света на “Играта на Ендър”.
През 2003 Орсън Скот Кард написва сценарий за филм, обединяващ двете книги, с името“Играта на Ендър”. Проектът е осъществн от Warner Brothers. Продуцент е Боб Чартоф, известен с филми като “Роки” и “Разяреният бик”. Очаква се “Играта на Ендър” да е едно от най-шумните филмови събития на 2004 година.



Сагата за Ендър - философски трактат, „облечен“ във фантастична дреха

Невръстно дете играе военна игра - чертае стратегии, прилага тактически похвати, изпраща в бой армии, въоръжени със смъртоносно оръжие.
Когато Андрю Уигин разбира, че е водил истинска битка, злото вече е сторено - унищожен е цял един разумен вид. Андрю остава в човешката история като Ендър Ксеноцида.
Осъзнал чудовищните последствия от делото си, Ендър решава да прекара живота си в скитане, като говори от името на мъртвите, разказвайки за живота им, за техните болки и радости, постижения и провали, обличайки в слова смисъла на човешкото съществуване. Така се превръща в Андрю - Говорителя на мъртвите.
Една Царица на кошер обаче е оцеляла при Ксеноцида на Ендър. Тя може да възроди бъгерите - социално организирани разумни същества, не представляващи опасност за човечеството.
И Царицата на кошера се оставя в ръцете на Ендър. И той три хилядолетия странства от свят на свят, с пашкула й в торбата си, говори от името на мъртвите на много планети, докато най-сетне открива планетата, на която Царицата на кошера ще даде начало на нов бъгерски род.
Тук, на Лузитания, човешката колония съжителства с други интелигентни същества - пекениносите, странен дървесен вид, чийто жизнен цикъл е подвластен на един полуинтелигентен вирус, опасен за човека.
Тук Ендър открива единственото семейство, което му е дадено да има и на което посвещава живота си.
С помощта на съществото, което живее във връзките между компютрите - Джейн, хората откриват начин да се пренасят в паралелна реалност и да се връщат обратно за неизмеримо малко време. При единственото му пътуване в Отвъдното съзнанието на Ендър създава два образа, които той е носил през целия си живот - образа на брат му Питър и на сестра му Валънтайн, каквито са били за него, когато е бил дете.
Тези две творения на ума заживяват свой живот, независим от живота на създателя си.
В тяхна мисия се превръща спасяването на разбунтувалата са Лузитания, срещу която Междузвездният конгрес изпраща флотилия, въоръжена с унищожително оръжие, и на Джейн, без която пътуванията отвъд няма да бъдат възможни.
Ендър Уигин угасва на Лузитания, заобиколен от съпругата си Новиня, чиито деца е приел като свои, сестра си Валънтайн, следвала го неотлъчно в странстванията му, и ученичката си Пликт - мълчалива, вярна последователка, която цял живот се е готвила да говори за смъртта му.
Дните му свършват, но създаденото от него продължава да живее.
Ендър е изградил мост между разумните същества, прокарал е пътечка, по която да поеме разбирането между видовете.
Четирилогията за Ендър е философски трактат, посветен на проблема за общуването между различни култури.
Със средствата на научната фантастика Орсън Скот Кард сътворява свят, в който въпреки огромните разлики помежду си разумните същества се стремят да намерят общ език, на който да общуват, защото единствено общуването прави възможно разбирането и приемането на чужденеца.