Все повече усещаме постоянния порой от лъжи, който ни залива ежедневно – от страна на политици, продавачи, рекламата, колеги, приятели, нашите деца, роднини, а и от самите нас.
Лъжата е повсеместна, но въпреки това, от психологическа гледна точка, е едно малко изучено явление. Въпросът, защо лъжата е предмет на толкова оскъдни изследвания, е интересен сам по себе си. Възрастните учат децата, че няма по-лошо от това да бъдеш лъжец. В рицарските времена да наречеш някого “лъжец” е било основание за дуел. Въпреки подобни разбирания за вредата от лъжата, всички ние сме лъжци: лъжем другите, лъжем и себе си. Ако лъжата е толкова разпространена, защо тогава на нея се гледа с такова лошо око и защо е била обект на толкова малко изследвания?
Как да разберем дали даден човек лъже? Вършат ли работа детекторите на лъжата? Трябва ли да „казваме истината” за извънбрачните си връзки? Винаги ли е лошо да излъжем? Защо политиците лъжат толкова много? Какво да правим, когато знаем, че детето ни лъже?Как да се защитим от лъжи и измами? Разбира се, на въпроси, които се отнасят главно до морала, не може лесно да бъде даден научен отговор. Намерението на автора за написването на тази книга е да предложи осъвременена информация по тези въпроси. Читателите на настоящата книга, които очакват да се научат как по-добре да разпознават лъжите на другите, ще разберат, че това е трудно постижимо и, че всъщност не винаги е в наш интерес. Освен това, не е желателно да се учим да лъжем по-умело. Въпросите, свързани с морала и лъжата, до голяма степен са нерешими. Надявам се читателите да се научат да гледат на лъжата и на казването на истината в нова светлина и да разберат как лъжата и самозаблудата проникват навсякъде в човешките взаимоотношения и политическите решения. Вероятно най-важният урок за всеки читател би бил как използва лъжата, за да заблуждава себе си.