Не мога да кажа колко пъти започвах и колко пъти спирах да пиша тази книга. Започвах и спирах, докато не откриех още и още нещо за човека, за летеца и героя Димитър Светозаров Списаревски, който изгоря в небето на България като среднощна звезда посред белия ден.. Изгоря за това небе и за земята, на която се роди и живя само двадесет и седем години, пет месеца и четири дни! Живя толкова бързо и пламенно, че ако не беше летец, а поет като Пейо Яворов, би могъл и той да изрече: "Аз не живея: аз горя".