Една млада поезия се взира в най-древния корен на битието - да чуе първичния рев на живота, да се усети в прегръдката на "онези автохтонисти", да почувства в гърлото първата глътка въздух, издишана от човека, да чуе тежката стъпка на първите хора, която премазва възела на последните времена, за да си спомним, че сме дървета, да помисли с милост за предците в родовото дърво, докато усеща соковете му сред поколението от трети клон.
Ярък автентичен глас, поезия с мощна фиолософска тяга и неочаквана образност.