С поетичния си, чувствен език и фантастичната аура на тревожни сънища Мирча Картареску ни въвежда в хипнотичния свят на Букурещ.

Петте новели, композирани по начин, напомнящ части на роман, са пропити от сънища, образи и обсесии, които проникват в живота на героите. Или може би има само един главен герой в различни етапи от живота му? Ключът към разбирането на реалността е паметта – калейдоскопична, достигаща до детството, преплетена с необуздано въображение, неизвестни желания и неочаквани промени, до които води порастването.



„Носталгия“ е прозаичният дебют на Мирча Картареску и се счита за едно от ключовите произведения на румънския постмодернизъм. Първоначално публикувана през 1989 г., пълната нецензурирана версия от 1993 г. се е превърнала в култова книга за младото поколение, израснало в сянката на комунизма.



„Не съм писал никога новели като тия от Носталгия, понеже те не могат нито да бъдат уподобени, нито продължени, нито развити по-натам. Подир „Архитекта“ се спрях, защото нямаше нищо повече за казване. Не съм препрочитал тази книга, запазих само смътния, но магичен спомен за нея. Останаха ми за използване само играта на момиченцата от REM, двусмислената писалка от Мендебила, музеят Антипа от Близнаци и тихият смях от гном на револвера в Играчът на руска рулетка.“