Дано Господ Бог те научи на толкова, колкото аз не знам, казвала бабушка отново и отново. Тя повтаряла изречението леко обидено, но и гордо. Нейният внук Марик, моят баща Мирон, бил необичайно начетен. До деветата си годишнина той вече бил погълнал стотици книги и задавал на възрастните, както смятал, елементарни въпроси. Бабушка в повечето случаи не знаела отговора. Не знаела и мъдростта на Сократ, аз знам, че нищо не знам. Може би с фразата си е искала да утеши себе си или да порицае внука си, защото бабушка държала на своята максима, звучаща като античен афоризъм, дано Господ Бог те научи на толкова, колкото аз не знам. Освен този девиз, от моята прабаба, бабушката на баща ми, са останали само още две неща – една фотография и една история.

Из "Може би Естер"