Смокини, пресни смокини!" вика пред вратите на Ватикана някаква дебела римлянка до мъж с обръсната глава с фланелка с надпис „Mafia. Made in Italy", вдигнал високо на пръчка малка пластмасова негърска глава, която показва на минаващите край него поклонници. Йозеф Винклер описва в своята римска новела поразително осезаемо за всички сетива града Рим, където той е най-жив: в делничен ден на пазара на Пиаца Виторио Емануеле и в неделя при чакането и шляенето пред Ватикана. Сред чакащите е продавачката на смокини и Пиколето, нейният красив син, който инак работи за някакъв търговец на риба на Пиаца Виторио Емануеле. Разказът как целият този свят - за един дълъг момент - бива засмукан от злополуката с Пиколето, кара читателя да затаи дъх. Търговецът на риба грабва в ръце обляния с кръв труп и хуква през пазара, което е затрогващо като постъпка и въздейства антично-монументално.

„Това е пиета в движение, представена за пръв път в историята на изкуството, и едновременно с това напомняща омиро-вата обиколка с труп, но не край Троя, а през пазара..."

Фридберт Аспетсбергер