от Енота / дата: 13 яну 2016

Зорница Христова ако ти превежда Коелю, сигурно и на него ще станеш фен... :D

от Николай Узунов / дата: 05 дек 2015

Благодаря на Зорница Христова - винаги чета преводите й с огромно удоволствие, защото съм сигурен в способността й да предава адекватно смисъл, да разбира текста в цялост, а не просто да превежда от един език на друг (като пренос на значения). Затова в някаква степен дори събирам нейни (и на други преводачи) преводи, макар да не съм почитател на съответните автори.
В четвърти курс, в упражненията по съвременна философия мисля, текстът на Хъксли "Прекрасният нов свят" бе сред разискваните. Признавам, че тогава все още не се бях сблъсквал с "модерното" мислене на Фуко, Дерида, Дельоз и все още се борех с Хегел и философията на романтизма. Затова всичките тези деца в епруветки, научен прогрес, заплаха и т.н. ми се видяха като болтовня (да ползвам любима руска дума!).
Мислех да пропусна "Дверите на възприятието" от серията "Извори" на изд. Изток-Запад. Но, както споменах, виждайки че Зорница Христова е преводач, си я взех.
Първо - обичам книги с предговор. Читателят НЕ е Бог за да бъде компетентен спрямо всеки автор и неговата културна епоха. Проява на уважение от страна на всеки издател е да снабдява текста си поне с 2-3 страници предговор, които да ориентират читателя за какво иде реч. Без значение дали ще е от страна на преводача или ще се използва превод на предговор. В това отношение предговорът на Дж. Балард дава добър синопсис върху цялостното творчество на Хъксли.
Конкретно за книгата: за сблъсквалите се някога сериозно с темите "съзнание" и "перцепция" е ясно в какви рамки се движи класическото им тълкуване. Онова, което прави нашият господин е да експериментира с мескалин. Какво се случва след това няма да разказвам, защото не обичам да съм Шехерезада. Интересни наблюдения, които касаят цялостния ни начин да възприемаме света, отношението ни към този свят.
Малките наблюдения върху човека са блестящи понякога: "По самата си природа всеки въплътен в човешко тяло дух е обречен да страда и да се радва в самота."
Още повече, че БЕЗ СРАМ си признавам, че на някакъв етап от своя живот съм имал досега с подобни вещества не защото ми е било кеф да се друсам, а точно защото ми бе любопитно да установя, какво се случва с тялото и мисленето под влияние на опиати. Е, много от усещанията ми Хъксли ги бе описал превъзходно точно!
За да не си помислите, че това са само записки на един наркоман, тук идва и това, че Хъксли постоянно преосмисля редица положения в развитие на човешката култура. Ерудицията му е ненадмината в това отношение.
Препоръчвам я като задължително четиво на всеки, докоснал се до темата "съзнание" в някакъв етап от екзистенцията си. За феновете на Глуховски и чиклита - книгата ще си остане херменевтически непристъпна!
Коментарът е редактиран от администратор.

от Николай Узунов / дата: 03 дек 2015

Мислех да не си я взимам, но след като видях, че е превеждана от Зорница Христова, нямаше как да не притежавам този текст.