от Ваня Хинкова / дата: 08 май 2020

СТОГОДИШНО ПИСМО С НЕИЗСЪХНАЛО МАСТИЛО

Приеми, че градовете, в които си сега,
са пеперуди с добавен ден към живота ми.

Със смирението на розова вода,
отегчена от себе си,
измиват тъгата от градините
докоснатите от теб лица.

В моряшки възел са клоните пролетни,
в следата от стъпка на капка дъжд
от сто години не валял –
потърси слънцето си.

Ти си забраненият сън,
който животът ми подари.

Нурдуран Думан
Превод: Кадрие Джесур

"Антология съвременна турска поезия" (2014)

от Ваня Хинкова / дата: 16 дек 2019

НАЗАЕМ КАТО ТЪГА

Преди време поезията беше като кучето ми
Веднага усещаше кога ми е тъжно
И ме намираше, където и да съм

Старо куче е стихът ми сега
Нито ушите му чуват, нито душата му
.........................................................................

Хайдар Ергюлен
превод: Кадрие Джесур

от Ваня Хинкова / дата: 03 май 2019

Има ли?
Едно място дали има?
Място, където да спра
по пътя на житейския ми срок,

за да погледна,
единствено за да погледна,
водата в чашата,
водата
в стомната,

за да забравя
одисеята, която е ничия,

Знам – и да не се счупи стомната,
ще пробие процеп водата,
ще проникне тя.

Йоздемир Индже
Превод: Кадрие Джесур