"Муха в супата" е мемоарна книга на един от най-известните американски поети, Чарлз Симик, в която той разказва за съдбата на своя роден Белград през Втората световна война и за едно цяло десетилетие след това. Симик се връща назад към събитията: Белград е бомбардиран през 1941 г. от нацистите, през 1944 г. от съюзниците, през 1999 г. от НАТО. Книгата повдига проблема за това как да гледаме на травматизиращото минало, каква е сърцевината на противоречивата Балканска история на ХХ век, възможно ли е миналото да бъде превъзмогнато. Тези въпроси се дискутират през личната история на автора, роден през 1938 г. в Белград и напуснал бивша Югославия през 1953 г. В книгата си Чарлз Симик предлага нова перспектива за разбиране на противоречивата логика на събитията, които стават в Сърбия. Неговата двойна позиция на сръбски гражданин по рождение и американски гражданин по стечение на обстоятелствата, му помага да предложи една интерпретация на историята, базирана върху собствения опит.

Бежанският експеримент на ХХ век още не беше свършил. Хората като нас бяха опитни мишки. И колкото и да бе странно, една от тях пишеше поезия.

Хрумна ми да си отпечатам визитна картичка като тези, с които глухите общуват, на която да е написана накратко житейската ми история, с малко география и кратка история на Балканите.

Господ е съвършеният читател, особено ако не можеш да спиш или си в някоя дупка край Амазонка. Ако той отсъства, става по-лошо.

Поезията винаги е котешкият концерт под прозореца на стаята, в която се пише официалната версия на действителността.