В предлаганата книга се изследва една от основните нотирани богослужебни певчески книги на Източната църква - стихирарът. Проследяват се преписите й от ХІ/ХІІ до XVI в., налични в Софийските библиотеки, които за пръв път тук се включват в изследване. В центъра на внимание е разделът на осмогласника, една от най-старите църковнопевчески книги и на Изток, и на Запад, съдържаща песенен репертоар за богослужението в събота вечер и неделя на осемте църковни гласа. Проследява се защо и как осмогласникът постепенно се изменя по обхват и подредба на песенния материал, как този материал се прегрупира, за да се оформи получилата голямо разпространение малко по-късно певческа книга въчкресник. Очертават се духовните, културно-историческите и богослужебните фактори, които довеждат през XIV в. до особеното акцентиране върху възкресното съботно-неделно богослужение, като актуализиращо отново и отново Христовото възкресение.
Измененията в осмогласника се свързват с реформаторската дейност на изтъкнатия средновековен музикант от български произход св. Йоан Кукузел и с неговата работа по преосмислянето на църковната музика съобразно ритуалите на новия Йерусалимски устав, започнал да се въвежда на Балканите, и в частност в България през XIII-началото на XIV в. Защитава се тезата, че Кукузел активно е участват в изготвянето на новия възкресно-богослужебен ред: големият Майстор е съумял да "прочете" традицията в нейната дълбочина, богатство и разнообразие, да обобщи много от миналото й и да я изведе на равнище, съответно на нуждите на времето, оказали се градивни за векове напред. Дейността му се свързва с мощното духовно движение на православния XIV в. - исихазма, и се очертава исихасткият кръг около него от дейци, занимавали се и с музика: Теолепт Филаделфийски, Ирина Агиопетритис, Йоан Лампадарий Клада. Филотей Кокин, Григорий Палама, Старец Йоан и йеромонах Методий.
В книгата е представен българският принос по отношение на проблематика, разработвана активно в международен план - за Кукузел и за изменението на певческите книги. В този смисъл, тя е от значение за всички, които се интересуват от тази проблематика и я разработват или изучават: музиканти, богослови, изкуствоведи и филолози-химнографи.