Зима. Паднал е първият сняг - пухкав, ослепително бял, примамващ децата да излязат навън.
Едно, момченце - Итко, вече ги е изпреварило. От часове то и сестричката му се суетят под старата круша на двора и правят снежен човек.
В ръцете му вместо метла сложиха крушов клон. Затова го нарекоха Крушан. Нощта легна като ледено покривало върху заснежения двор и децата се прибраха на топло. В мрака продължиха да прехвърчат снежинки, чертаещи пред снежния Крушан дълъг и опасен път към нова страна, в която властваше Черната снежинка. Смелият снежен човек се раздвижи и пое по него...