Тази книга може да претендира за закачлива антология на две епохи - едната абсурдна, другата недъгава. Но и за игрива похвала към разума - който и тогава, и сега съумява да различава скалата на чакъла, и като ги различи - деликатно да подскаже кое струва повече...
Тя с небрежна точност припомня и пълзящи, и летящ личности през всичките тези години. Това е Измирлиевата присъда срещу самоубийствената българска склонност бързо да забравяме - и лошото, и гордотоА! Ако тази книга е "списък", това е списъкът на едно сложно и объркано време, вече свършило за едни и видимо неразбрано от други... /Атанас Семов/