Наследството на Европа
Автор: Ханс-Георг Гадамер
| Издател | Критика и хуманизъм |
| Брой страници | 192 |
| Година на издаване | 2009 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 216 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789545871382 |
| Баркод | 9789545871382 |
| Категории | Хуманитарни науки, Книги |
Авторът е един от най-големите мислители на 20 век, дал грандиозен тласък за развитието на цялата културна теория и хуманитаристика. Книгата е сборник от блестящи критически есета, разискващи въпросите за състоянието и бъдещето на европейската култура, погледната най-вече в плоскостта на хуманитаристика и изкуство (диагнозите за тяхното наследено състояние, прогнозите за техния "край" или уникално по ролята си бъдеще), както и за цялостната роля на Европа и европейската култура в съвременния свят. Текстовете са доказателство за една от основните културологични тези на съвремието, а именно, че всяко разбиране има практическа ориентираност, детерминирано е от ситуацията, в която се случва. Особената актуалност на тази книга произтича и от факта, че нейните анализи са преднамерено поместени от автора й в хоризонта на разширяваща се обединена Европа.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Ханс-Георг Гадамер е роден на 11 февруари 1900 г. в Бреслау, Германия. Учи философия в университета в Марбург. Защитава дисертация при Мартин Хайдегер. След Втората световна война повечето време е професор в Хайделберг.
Идеи: Гадамер е най-яркият представител на съвременната херменевтика. Той наследява и развива тази философска традиция, която започва с Даниел Шлайермахер, продължава с Вилхелм Дилтай и Мартин Хайдегер.
Човекът не е абстрактно Соgitо или чист разум, не е само душа и тяло, а същество, вкоренено в традициите на културата. Затова нашето умение за разберем човека зависи от способността ни да разберем традицията. Тук методът на науката не може да ни помогне. Нужен е специфичен метод. Този метод ни се дава от хермвневтиката (от гр. hermeo - разбирам, тълкувам). Науките обясняват нещата, като подвеждат всяко нещо под по-общ закон. Например обясняват падането на метеоритите с общия закон за гравитацията. Човекът обаче трябва да бъде разбиран. Разбирането се различава от обяснението по това, че при него не може да се намери такова общо правило (закон, принцип, норма), от което да се извлече еднозначно обяснение. Разбирането не достига до предел, до последно значение. Това е така, защото разбирането се основава на езика, а езикът е различен от физическите предмети и от математическите абстракции.
Езикът е нещо, което има история и в което всичко е история. Езикът няма начало и няма край. Езикът говори сам за себе си (ние говорим за език чрез езика). Всяко изказване може да се тълкува като отговор на неявен въпрос, то е реплика. Така във всяко изказване има недоизказаност, която не може да бъде премахната. Всяко изказване е вариант, вариация, а не еднозначно и необходимо следствие. Следователно езикът е безкраен. Езикът е свят. Езикът е битие.
Тази фундаменталност на езика предопределя разбирането. За него е нужно да се запознаем не само с изказванията на една личност или епоха, но и с предпоставките, с предразсъдъците, които те споделят. Защото всяко изказване се прави като част от нашия опит. А човешкият опит има характер на хоризонт - нещо е явно, а за друго подразбираме, че е скрито. Ние никога не можем да преодолеем хоризонта. Можем само да променяме местото, където е неговата линия.
Съчинения: Истина и метод (прев. Димитър Денков, Евразия-Абагар, Плевен, 1997), Проблемът за историята в най-новата немска философия (прев. Христо Тодоров, ГАЛ-ИКО). Събраните съчинения на Гадамер са в 10 тома.
Иван Колев Димка Гочева Хари Паницидис
